Ние творим вашият имидж

Uncategorized

Подводен оператор

Съчетанието на водолазна екипировка и подводна камера е труден процес.Предвид че под водата човек трудно пази баланс,особено когато се снима подводно движение което имитира “филмов кран” или “слайдер” под водата.През по-голямата си част от гмуркането ми е в сладководни басейни-езера,реки,вирове.За подобно гмуркане се изисква по различна психическа настройка.Понякога езерото може да е мътно и реално под водата ако нямаш добра ориентация и стабилно спокойствие,може да се поеме голям риск.Често когато се гмуркам в язовир,предвид застоялата вода и липса на дълбоки вълни на 3-4 метра под водата се получава “термо клин”,понятие което показва границата на хладката вода и ледено студената която продължава към дъното.Често се случва,когато премина този термо клин видимостта да се подобрява значително и изведнъж попадам в един необикновен подводен свят,където съм срещал огромни сомове,потънали багери,камион и потънало селище.Интересното преживяване беше в един язовир близо до София,се гмурках на около десетина метра под водата и ненадейно попаднах на голям сом,който едва разпознах,защото си беше покрил тялото и част от главата във водорасли.Веднага си настроих камерата и започнах да го приближавам,сомът се надигна и започна леко да плува,като не се отдалечаваше от мен(тази риба е господар на сладководните водоеми и няма над него хищник от който да се страхува).Аз се развълнувах от спонтаната среща.Сомът като че ли ме изучаваше,любопитстваше.Позволи ми да го доближа на по малко от метър,плувахме заедно около две минути, той просто реши да отплува и с няколко замаха на голямата си опашка изчезна в дълбините.Сомът беше над средно големите,защото направих сравнение с голямата ми подводна камера и неговата глава,Имах кратка среща с царя на сладководните водоеми.Вълнуващо изживяване!

Снимане в екстремни условия

Здравейте!   В първия си блог реших да разкажа за някои екстремни изживявания с камерата.

В България имаме четири сезона всеки с различен характер, настроение.

Зимата е сложна за снимане.Когато ходя в планината,екипировката ми е сериозна,тежка и скъпа,за да имам комфорт на снимане и да достигна най-добрата гледна точка,същевременно и да се завърна.Техниката:поради ниските температури, на батерията бързо и пада заряда и аз ги опаковам в изолация,дори ги слагам в якето,където тялото ми ги топли.Задължително нося дъждобран,дори при снеговалеж,снежинките се топят върху камерата.В раницата освен камерата,обективи и батерии,винаги си нося комплект свински опашки,въжета,карабинери,комплексно ножче.Случвало ми се е да забравя някой компонент и съм връзвал камерата за дърво.Взел съм си от Декатлона малки найлонови течности които при реакция излъчват топлина и те са ме спасявали когато стоя часове на едно място в тежки студове.За екипировката се убедих във пухиното яке,като невероятен изолатор.Винаги си взимам гети и понякога снегоходки,защото ако стигна дълбок сняг  без тях съм дотам! Случвало ми се е да търся изгрев в планината през зимата по тъмно и си е напрежение,хем бързам да намеря добрата гледна точка,хем има вероятност да падна или пропадна. И така,зимата за мен си остава най-трудния за снимане,но красотата е приказна(бялата пустош). Никога не подценявам храната.Взимам високо въглехидратни и същевременно леки храни-ядки,бисквити,шоколад и някой сандвич.Водата е безценна в екстремни условия и никога не пестя тежест за вода!

Социални мрежи
Красиви природни моменти